Преминете към основното съдържание

did:web обяснено

Всяко цифрово удостоверение е подписано от някого, а верификаторът трябва да може да провери кой е този някой и кои ключове използва днес. did:web отговаря на това с част от инфраструктурата, която почти всяка организация вече има: собственото си име на домейн. Идентификаторът показва към кой домейн да се обърнете, отговорът е обикновен файл, предоставян през HTTPS, и не е нужно да съществува нищо друго, за да работи.

Какво всъщност е did:web

DID е постоянен идентификатор, който всеки може да потърси, за да намери публичните ключове на неговия притежател. DID методът е правилото за това търсене и има десетки такива методи. Някои записват данните в блокчейн, други в специално създадена мрежа, а всеки от тях задължава верификатора да научи как работи съответната система.

did:web поема в обратната посока. Търсенето е HTTPS заявка към домейна, посочен в идентификатора, а записът е JSON файл, който собственикът на домейна публикува и редактира като всяка друга страница на сайта си. Няма мрежа, към която да се присъединявате, няма регистър, в който да пишете, и няма такса за плащане.

Затова методът се появява толкова рано в почти всеки проект. Екип, който може да качи файл на уеб сървъра си, може още същия следобед да издава и верифицира удостоверения, а идентификаторът, който получава, е истински DID, приет от всеки съвместим портфейл или верификатор, а не временна замяна, която ще трябва да бъде сменена по-късно.

Как идентификаторът става URL адрес

Съпоставянето е механично и в това е смисълът. Обикновен домейн се разрешава до файл в добре известната директория (well-known), която сайтовете вече използват за машинночитаеми метаданни. Ако след домейна се добавят сегменти, разделени с двоеточие, те се превръщат в сегменти на пътя, така че една организация може да публикува отделен идентификатор за всеки отдел, всяка среда или всяка издаваща услуга, без да регистрира нищо ново.

Две подробности често изненадват. Номерът на порта трябва да има двоеточие, кодирано с процентно кодиране, защото обикновеното двоеточие вече разделя частите на идентификатора. А файлът трябва да се предоставя през HTTPS със сертификат, който се валидира, тъй като транспортът е единственото нещо между верификатора и фалшифицирания отговор.

Как идентификатор did:web се разрешава до DID документ през обикновен HTTPS в три стъпки.
  1. Идентификаторът, който някой Ви предоставя

    did:web:example.com:issuer:eu
  2. HTTPS URL адресът, към който сочи, без междинна услуга за търсене

    https://example.com/issuer/eu/did.json
  3. Върнатият DID документ, който съдържа ключовете и крайните точки

    { "id": "did:web:example.com:issuer:eu", "verificationMethod": [ ... ] }

Защо организациите го избират

Първата причина е разпознаваемостта. Верификатор, който види идентификатор, сочещ към домейна на дадено дружество, може по най-простия възможен начин да провери дали името в удостоверението съвпада с името на уебсайта. Не е нужно никому да се обяснява търсене в регистър или верига от сертификати, за да стане това ясно.

Втората е, че поддръжката не струва нищо. Документът стои зад същия хостинг, същия мониторинг и същия процес на промени като останалата част от сайта. Няма отделна система, която да се финансира, да се поддържа налична или да се обяснява на одитор, а смяната на ключ е внедряване, а не транзакция.

Третата е преносимостта. Тъй като всяка библиотека за портфейли и верификатори го поддържа, did:web е методът, който най-вероятно ще работи с партньор, с когото никога досега не сте се интегрирали. Това го прави естествен избор за пилотни проекти, тестови среди и събитията за оперативна съвместимост, на които се срещат европейските реализации на портфейли.

Докъде стига did:web

Всичко, което методът предлага, почива на домейна. Който контролира регистрацията, сървърите за имена и сертификата, контролира и идентификатора, така че пропуснато подновяване, отвлечен DNS акаунт или погрешно издаден сертификат са достатъчни, за да се говори от Ваше име. Отдолу няма втори подпис, на който да се разчита.

Методът също така няма памет. Верификаторът вижда документа такъв, какъвто е в момента, и няма как да научи какво е пишело в него миналата седмица, така че заменен ключ не може да се различи от ротиран. Точно за това съществува did:webvh: същият уеб хостинг плюс подписан дневник само за добавяне на всяка промяна, така че верификаторът да може да проследи историята от първия запис до текущото състояние.

И още нещо: това не е проверка на самоличност. Публикуването на документ под даден домейн доказва контрол върху този домейн и нищо повече. Когато верификаторът трябва да знае, че едно юридическо лице е това, за което се представя, тази увереност идва от списък на доверие, квалифициран сертификат или рамка на доверие, създадена за целта, а DID методът само носи ключовете отдолу.

Какво означава това за Вас

Издател

Третирайте документа като продукционна инфраструктура от първия ден. Поставете го под контрол на промените, следете дали URL адресът отговаря и дали сертификатът е валиден, и дръжте оттегления ключ вписан за верификация, докато нещо, подписано с него, още е в употреба.

Доверяваща се страна

Извличането на документа не е същото като доверие към него. Преценявайте отделно кои домейни приемате, отхвърляйте всичко, чийто сертификат не се валидира, и кеширайте внимателно: остаряло копие поддържа жив отнет ключ, а липсващо сваля услугата Ви заедно с другата страна.

Притежател на портфейл

Домейнът в идентификатора на издателя си заслужава поглед. Това е единствената част от удостоверението, която може да се прочете без никакви инструменти, а име, което не съвпада с очакваната организация, е причина да се спре, а не да се продължи.

Свързани термини

Често задавани въпроси

Необходим ли е специален софтуер, за да се разреши идентификатор did:web?

Не. Идентификаторът е рецепта за изграждане на URL адрес, а извличането на този адрес през HTTPS връща документа. Това може да направи всеки HTTP клиент, затова did:web обикновено е първият метод, който един екип пуска в действие. В продукционна среда все пак си струва да се ползва универсална библиотека за разрешаване, защото тя прилага правилата за кодиране и проверките на документа последователно, вместо да ги оставя на всеки отделен извикващ.

По-малко надежден ли е did:web, защото няма блокчейн?

Надеждността е различна. Методът, базиран на регистър, разпределя записа между много страни, така че никоя от тях да не може тихомълком да го пренапише. did:web поставя тази отговорност върху собственика на домейна и върху удостоверяващите органи зад неговия TLS. За организация, чието име и уебсайт вече са това, което клиентите разпознават, това често е честното място за доверието, стига всички да разбират, че домейнът е слабото звено.

Какво се случва с вече издадените удостоверения, когато ключовете се сменят?

Верификаторът извлича документа във вида, в който е в момента, така че удостоверение, подписано с ключ, който междувременно е премахнат, вече не се верифицира. Оттегленият ключ трябва да остане в документа, отбелязан така, че да може да верифицира, но не и да подписва, поне докато подписаните с него удостоверения остават валидни. Ако е необходимо верификаторът да може да докаже кой ключ е бил актуален на дадена дата, точно тогава did:webvh заслужава допълнителната си сложност.

Източници

  1. did:web Method Specification, W3C Credentials Community Group
  2. Decentralized Identifiers (DIDs) v1.1, W3C Recommendation
  3. did:webvh Method Specification, Decentralized Identity Foundation

Тази страница е информационна и не представлява правен съвет. За авторитетни насоки направо се обърнете към спецификациите на W3C.

Свържете се с нас за издаване със собствен домейн